Отчитането на жертвите е дейност със стандарти, публикувани за нея, и не е същото като оценяването на броя на загиналите.
Запис, а не число. Единицата е един човек: кой е бил той, къде и кога е загинал и какво е известно за начина, по който е загинал. Число, зад което няма записи, не може да бъде проверено, коригирано или използвано от когото и да било друг.
Всеки запис съдържа своите източници. Откъде е дошла информацията, кога е била получена и доколко съставилият записа е уверен в нея. Два източника, които и двата водят обратно до един и същ първоначален източник, са един източник.
Дублирането е основната грешка. Една и съща смърт достига до съставилия записа като име, като прякор, като описание и като болничен номер. Обединяването на записи е документирано решение, а не просто подреждане.
Посочвайте какво представлява числото. Броят на документираните смъртни случаи е долна граница, а не оценка на общия брой, и представянето му като че ли е общият брой е неправилно използване на собствената ви работа. Когато е посочен диапазон, посочвайте какво обуславя диапазона.
Не публикувайте информация, която застрашава живите. Имена на оцелели и свидетели, точни местоположения на хора, които все още са в опасност, и подробности, които идентифицират кой е разговарял с вас. Запис, който е безопасен за съхраняване, не е непременно безопасен за публикуване.
Не допускайте броят да се превръща в твърдение, което не може да подкрепи. Колко души са загинали е един въпрос; кой носи отговорност е друг въпрос, който се решава от съд въз основа на доказателства, а записът на жертвите не представлява установяване на вина.
Източник. Every Casualty Counts, Standards for Casualty Recording, https://everycasualty.org/standards/ ; International Committee of the Red Cross, база данни за обичайното международно хуманитарно право, https://ihl-databases.icrc.org/en/customary-ihl
Какво не е това. Метод за приписване на отговорност и не е заместител на работата на компетентен орган.