Разследване, което започва с „намерете всичко за X“, завършва с папка, от която никой не може да се възползва. Разследването започва с въпрос, достатъчно тесен, за да може отговорът да го разреши — и, което е от решаващо значение, достатъчно тесен, за да може отговорът да бъде не.
„Регистрираният собственик на този плавателен съд същата компания ли е, която има договора за пристанището?“ е въпрос. Той има два възможни отговора и и двата са полезни.
„Какво крие този човек?“ не е въпрос. Той предполага собствения си отговор и всичко, което бъде открито след това, ще бъде възприемано като потвърждение на този отговор. Това не е недостатък на характера; така работи вниманието на всеки човек, поради което структурата трябва да свърши работата вместо него.
След това, по ред:
- Запишете въпроса, преди да започнете да разглеждате каквото и да било.
- Запишете какво би дало отговор на въпроса при всеки от двата възможни изхода.
- Записвайте всеки източник, докато работите, заедно с датата и с това, което е посочил.
- Спрете, когато въпросът получи отговор, включително когато отговорът е „не“.
Четвъртата стъпка е тази, която хората пропускат. Разследване без условие за спиране продължава, докато някой се умори, а резултатът е купчина, а не установен факт.