Разделете страните и разговаряйте с всяка поотделно и извън обсега на слуха на другата. Разказ, даден в същата стая като лицето, за което се отнася, не е разказ. Децата също се разделят и не се карат да тълкуват или да избират.
Какво се пита и как. Отворени въпроси, с техните думи, без подсещане на отговори. Попитайте какво се е случило, какво се е случвало преди и от какво се страхуват, че ще се случи след това. Записвайте дословно.
Не питайте защо не са си тръгнали. Това е въпросът, който оцелелите най-често посочват като причина да спрат да разговарят с полицията, а отговорът — че напускането е най-опасният период, че няма къде да отидат, че децата, парите, имиграционният статут, животните — не е информация, от която се нуждаете, за да действате сега.
Индикатори за риск, които променят реакцията.
- Удушаване или стискане за гърлото, когато и да е, колкото и кратко да е било. Това е онова, което трябва да се знае: то е силен предиктор за последващо убийство, жертвата често го описва като "той просто ме държа за гърлото", а много често изобщо не оставя видима следа. Попитайте директно за това. При всяко удушаване е необходима медицинска оценка, дори когато лицето се чувства добре, защото сериозните наранявания се появяват часове по-късно.
- Заплахи за убийство, включително "ако някога си тръгнеш".
- Достъп до оръжия.
- Ескалиране на честотата или тежестта.
- Раздяла или намерение за раздяла. Бременност или скорошно раждане.
- Преследване, наблюдение, контролиране на телефона, парите или документите.
- Предишен контакт с полицията, независимо от изхода.
- Собствената оценка на жертвата, че е в опасност. Тя е по-надеждна от повечето контролни списъци.
Документиране. Нараняванията се описват неутрално — размер, местоположение, цвят — и се заснемат само с информирано съгласие и по начин, който не причинява повторна виктимизация. Отбележете поведението, състоянието на помещението, щетите, какво са казали децата непредизвикано. Отбележете какво е било казано, преди някой да е имал време да го обмисли.
Очаквайте разказът да се промени. Оттеглянето на показанията е документирана особеност на принудителния контрол, а не доказателство, че първият разказ е бил неверен, и реакция, изградена върху допускането, че е неверен, ще подведе лицето в продължение на години.
Планирането на безопасността и насочването принадлежат на специализираната служба там, където се намирате. Знайте номера ѝ, преди да ви потрябва.
Източник. World Health Organization, Violence against women fact sheet, https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/violence-against-women ; WHO, Health care for women subjected to intimate partner violence or sexual violence: a clinical handbook, https://www.who.int/publications/i/item/9789241548595 ; the Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence, CETS No. 210, known as the Istanbul Convention.
Какво не е това. Процедура, а не инструмент за оценка на риска. Всяка служба има своя, валидирана за собствената ѝ юрисдикция, и тя е водеща.