Изследването по открити източници означава намиране, прочитане и съчетаване на информация, която вече е публикувана и е законно достъпна за всеки, който я търси. Фирмен регистър, списък със санкции, собственият списък на делата на съда, известие за превоз на товари, снимка, публикувана публично от някого.
Това е всичко. Три неща, които то не е:
То не е достъп. Ако достигането до информацията изисква парола, която не ви е била предоставена, CAPTCHA, която сте заобиколили, или ограничение на честотата на заявките, което сте избегнали, това не е открит източник. Това е неразрешен достъп и в повечето юрисдикции представлява престъпление, независимо от това какво сте открили.
То не е покупка от посредник. Набор от данни, предлаган за продажба от някого, който не казва откъде произхожда, не е източник. Изтекли и извлечени чрез автоматизирано събиране лични данни се разпространяват с търговска цел и често се представят като "OSINT". Асоциацията не ги използва и вие също не трябва да ги използвате: те отравят всичко надолу по веригата, защото не можете да покажете на съда откъде произхожда даден факт.
То не е заключение. Намирането на запис означава намиране на запис. Човек, който фигурира в списък на издирвани лица, е човек, фигуриращ в списък — нищо в този запис не доказва, че той е извършил това, което се посочва в списъка, и нищо в съвпадащото име не доказва, че става дума за същия човек.
Границата има практическо, а не само етично значение. Работа, която я преминава, не може да бъде показана на никого. Тя не може да бъде включена в доклад, предадена на прокурор или цитирана пред журналист, защото първият въпрос винаги е "откъде произхожда това" и няма отговор, който да издържи на този въпрос.