Казвайте им, съобразено с възрастта. Децата, на които не се казва нищо, си измислят нещо по-лошо и забелязват, че възрастните са уплашени. Това, което успокоява едно дете, не е липсата на проблем: а да знае, че възрастните имат план и че то е част от него.
Какво да кажете. Че понякога има извънредна ситуация; че имаме план; че планът е ето къде се срещаме, ето кой ще ви вземе, ето го номера. Фактите, накратко, на техния език, а след това обичайният живот.
Позволете им да питат и отговаряйте честно. „Не знам“ е напълно добър отговор. „Не знам и ето кого бихме попитали“ е по-добре.
Карта в чантата с тяхното име, името на родител и номера за контакт, за да може възрастен, който ги намери, да предприеме действия.
В самата чанта: едно познато нещо. Играчка, книга, одеяло. Това не е сантименталност — познатият предмет измеримо успокоява уплашеното дете, а спокойното дете е в по-голяма безопасност.
Кажете на училището кой може да ги вземе. Направете го, преди да ви потрябва; училището няма да предаде дете на човек, който не е надлежно вписан в списъка.