След като вече не сте в непосредствена опасност, най-полезното, което можете да направите през следващата минута, е да съобщите на някого.
Едно съобщение до един човек извън засегнатия район. Този човек става контактното лице, към което всички останали се обръщат. Така шестима роднини няма да ви звънят един след друг, докато се опитвате да се придвижите, и шестима роднини няма да звънят на спешните служби, за да съобщят, че сте изчезнали, когато всъщност не сте.
Пишете, не се обаждайте. При реален инцидент мобилната мрежа се претоварва за минути. Едно текстово съобщение е няколко десетки байта и ще бъде поставено на опашка и доставено, когато гласовото обаждане просто няма да успее. Гласовите обаждания също заемат капацитет, необходим на спешните служби.
Кажете четири неща и нищо друго.
- В безопасност съм.
- Къде приблизително се намирам.
- Накъде отивам, ако изобщо отивам нанякъде.
- Кога ще се свържа отново.
Четвъртото е това, което хората забравят, и именно то предотвратява паниката отсреща. „Ще изпратя съобщение отново в шест“ превръща мълчанието от доказателство за бедствие в очаквана пауза.
Направете това, преди батерията ви да се превърне в проблем. Сега това почти нищо не ви струва, а след два часа може да е невъзможно.