Първо подайте сигнал на властите, и то възможно най-рано. При спешен случай няма срок за изчакване, преди да се подаде сигнал за изчезнало лице, а официалните канали са свързани с болници, приюти и регистрационни списъци.
Запишете това, което знаете, докато го помните. Пълното име, датата на раждане, какво е носило лицето, къде и кога е било видяно за последен път, всички медицински състояния или лекарства и актуална снимка. Под стрес тези подробности избледняват в рамките на часове.
Проверявайте официалните списъци, а не само социалните мрежи. Болниците, приемните центрове и приютите регистрират пристигащите, а националните власти и признатите хуманитарни организации извършват издирване на членове на семейства.
Бъдете внимателни с публичните призиви. Понякога те са правилното действие и са свързани с реални разходи: публична публикация разкрива, че някой е сам или уязвим, привлича хора, които се възползват от това, и не може да бъде оттеглена, след като се е разпространила. Обмислете какво разкрива тя и предпочитайте официалните канали, когато такива съществуват.
Съхранявайте информацията на едно място. Записвайте с кого сте се свързали, кога и какво са ви казали. При издирване, което продължава повече от един ден, именно този запис не позволява един и същ терен да бъде претърсван пет пъти.