Семейният план за действие при извънредни ситуации не е документ. Той е набор от четири решения, които всички в домакинството са чули, и лист хартия, на който са записани.
Четирите решения.
- Къде се срещаме, ако не можем да се приберем вкъщи. Едно място наблизо и едно по-далеч, в случай че е засегнат целият район.
- На кого се обаждаме. Един човек извън района, с когото всички се свързват, за да не се опитва никой да се свърже с всички.
- Кой взема децата, откъде и кой друг има право да ги вземе. Кажете това име на училището или детската градина.
- Какво вземаме и кой го носи.
На хартия, на повече от едно място. В портфейла, на хладилника, във всяка чанта. План, който съществува само в телефона, е план, който приключва с изтощена батерия.
Казвайте го на глас веднъж годишно. Десет минути на кухненската маса са цялото упражнение. Децата го запомнят по-добре от възрастните, а да помолите седемгодишно дете да повтори мястото за среща пред вас е начинът да разберете дали планът съществува.